ПРОЕКТ НА ЗАКОН
ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА

Глава първа

Общи положения

Чл. 1. Законът урежда отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти.

Чл. 2. (1) Дивечът в Република България е държавна собственост.

(2) Дивечът се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип.

Чл. 3. (1) Опазването на дивеча като национално богатство цели съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увеличаване на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие в природната среда.

(2) Опазването на дивеча е основен принцип за организация на ловната площ и управление на ловното стопанство, стопанисване на дивеча и упражняване правото на лов.

(3) Опазването включва дейностите по защита, охрана и контрол при стопанисване на дивеча и упражняване на правото на лов.

Чл. 4. Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 5. (1) Дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел.

(2) Обект на лов са:

1. бозайници и птици, посочени в приложение ? 1;

2. бозайници и птици, интродуцирани в страната с ловностопанска цел;

3. подивели и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони.

(3) Не са обект на лов бозайниците и птиците по ал. 2, развъждани и отглеждани в зоопаркове, зооградини и зоокътове, както и тези, развъждани във ферми, до момента на разселването им в природата.

(4) Според времето на пребиваване на територията на страната дивечът се разделя на местен и прелетен.

(5) В зависимост от биологичните особености, режима на стопанисване, начините и методите на ловуване дивечът се разделя на едър и дребен. Към категорията едър дивеч спадат: благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, дива коза, алпийски козирог, муфлон, зубър, тибетски як, вълк и глухар. Всички останали видове са дребен дивеч.

 

Глава втора

Организация на ловната площ и управление на ловното стопанство

Раздел І

Организация на ловната площ

Чл. 6. Ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони.

Чл. 7. (1) Ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи.

(2) Не се обособяват ловностопански райони върху резервати или обекти, непосредствено свързани с националната сигурност на страната.

(3) В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съгласно режима и плана за управлението им.

(4) Размерите на ловностопанските райони зависят от основния вид дивеч и се определят при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Не се обособяват ловностопански райони върху площ по-малка от 500 ха за дребен дивеч и 1500 ха за едър дивеч.

(5) Границите на ловностопанските райони се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, и се утвърждават със заповед на министъра на земеделието, горите аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите.

Чл. 8. (1) За запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на генетичния фонд до 15 на сто от ловната площ на страната се създават държавни дивечовъдни станции и дивечовъдни участъци.

(2) Районите на държавните дивечовъдни станции и дивечовъдни участъци се определят по трайни теренни форми и съоръжения независимо от землищните и фондовите граници.

Чл. 9. (1) Държавните дивечовъдни станции са юридически лица - органи на Националното управление по горите.

(2) Държавните дивечовъдни станции са на пряко подчинение на Националното управление по горите и имат правата и осъществяват функциите на държавни лесничейства.

(3) Държавните дивечовъдни станции осъществяват и дейностите по:

1. запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча;

2. изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия;

3. възпроизводство, разселване и опазване на дивеча;

4. аклиматизация и реаклиматизация на дивеч;

5. подобряване на екстериорните и трофейните качества на дивеча;

6. ползване на дивеч, дивечови продукти и провеждане на организиран ловен туризъм;

7. ползване на горите от държавния горски фонд за съхраняване качествата на биотопите и подобряване на местообитанията.

(4) План-сметките на държавните дивечовъдни станции се утвърждават от ръководителя на Националното управление по горите, като приходната част се формира от:

1. средства от Национален фонд “Българска гора” в размер, обезпечаващ осъществяването на функциите им по ал. 2 и 3;

2. собствени приходи от продажба на стоки и услуги.

(5) Ръководителят на Националното управление по горите със заповед създава и определя района на дейност на държавните дивечовъдни станции.

Чл. 10. (1) В района на дейност на държавни лесничейства, в които съществуват условия за устойчиво развитие на дивеч с елитни трофейни качества, се обособяват дивечовъдни участъци.

(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя района на дивечовъдния участък.

Чл. 11. (1) В гори и земи от горския фонд, върху които е учредено право на ползване на научни институти и висши училища, чиято научна и образователна дейност е свързана с горското и ловното стопанство, могат да се обособяват дивечовъдни участъци по реда на чл. 10, ал. 2.

(2) Обекти, за особено важни държавни нужди се обособяват като дивечовъдни участъци извън изискванията на чл. 7, ал. 4 и 5.

Чл. 12. (1) На територията на един или повече ловностопански райони с общи граници извън тези по чл. 8 и 11 се обособяват развъдници.

(2) Границите на развъдниците се определят с ловноустройствения проект по предложение на комисията по ловно стопанство към държавните лесничейства.

Чл. 13. (1) За ловностопанските райони се изработват ловноустройствени проекти съгласно Инструкция за ловно устройство, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(2) Ловноустройствените проекти се изработват от физически или юридически лица, лицензирани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(3) Ловноустройствените проекти се утвърждават от ръководителя на Националното управление по горите след съгласуване със заинтересуваните министерства и ведомства.

Раздел ІІ

Управление на ловното стопанство

Чл. 14. Националното управление по горите управлява и контролира:

1. организацията на ловното стопанство;

2. опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча;

3. придобиването и упражняването на правото на лов;

4. провеждането на организиран ловен туризъм;

5. търговията с дивеч и дивечови продукти;

6. изпълнението на ловноустройствените проекти;

7. финансирането на дейностите в ловностопанските райони, стопанисвани от неговите органи.

Чл. 15. (1) За обсъждане на основни въпроси по организацията на ловната площ и управлението на ловното стопанство, по опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча в национален мащаб към Националното управление по горите се създава Ловен съвет като консултативен орган.

(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа утвърждава със заповед състава на Ловния съвет, в който се включват представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Националното управление по горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, прокуратурата, Българската академия на науките, Лесотехническия университет, на ловни сдружения и природозащитни организации.

(3) Председател на Ловния съвет е ръководителят на Националното управление по горите, който при необходимост може да привлича представители на други заинтересувани ведомства.

Чл. 16. (1) Регионалните управления по горите осъществяват дейностите по чл. 14 в определените им райони на дейност.

(2) Ръководителят на Националното управление по горите със заповед създава съвет по лова към регионалните управления по горите за обсъждане на проблеми по лова и опазване на дивеча.

(3) Председател на съвета по лова е началникът на регионалното управление по горите и членове - представители на областната администрация, регионалната дирекция на вътрешните работи, районната инспекция по опазване на околната среда и водите, ловните сдружения, и на други заинтересувани организации.

Чл. 17. Държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции осъществяват дейностите по чл. 14 и непосредствената охрана на дивеча в определените им райони на дейност и прилежащите им ловностопански райони.

Чл. 18. (1) За разглеждане на въпроси, свързани с организацията на ловните площи, управлението на ловното стопанство и стопанисването на дивеча, към държавните лесничейства се създават комисии по ловно стопанство като консултативни органи.

(2) Ръководителят на регионалното управление по горите утвърждава със заповед състава на комисията, в която се включват представители на държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции, районните инспекции на околната среда и водите, районните полицейски управления, общинските администрации и на лицата, стопанисващи дивеча.

(3) Председател на комисията по ловно стопанство е директорът на държавното лесничейство, който при необходимост може да привлича други специалисти и представители на собствениците на земи и гори.

Чл. 19. Ръководителят на Националното управление по горите назначава директорите на държавните дивечовъдни станции, които трябва да отговарят на изискванията по чл. 31, ал. 1 от Закона за горите.

 

Глава трета

Право на лов

Чл. 20. (1) Правото на лов включва право за ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти.

(2) С правото на лов е свързано и задължението за опазване на дивеча.

Чл. 21. (1) Правото на лов се предоставя на пълнолетни български граждани, положили успешно теоретичен и практически изпит пред комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или на упълномощено от него длъжностно лице.

(2) На издържалите изпита комисията издава удостоверение.

Чл. 22. (1) За упражняване правото на лов се издава документ - билет за лов, който е личен и правата по него не могат да се преотстъпват.

(2) Билетът за лов се издава от държавното лесничейство по образец, утвърден от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, след представяне на удостоверението по чл. 21, ал. 2. Ловният билет се заверява всяка календарна година в съответното държавно лесничейство.

(3) Лицата, незаверили билета си за лов за календарната година, не могат да упражняват правото на лов през годината.

(4) На лицата, незаверили билета си за лов в продължение на 3 последователни години, се отнема придобитото право на лов.

(5) Държавните лесничейства водят публичен регистър за издадените и презаверени билети за лов по образец, утвърден от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23. Завършилите висши и средни специални учебни заведения, в които се изучава дисциплината “ловно стопанство”, не полагат изпит по чл. 21.

Чл. 24. На чужди граждани билети за лов се издават от Националното управление по горите по следния ред:

1. на представители на дипломатически мисии - при условията на взаимност;

2. на временно пребиваващи и установени на постоянно местоживеене в Република България - след полагане на изпит по реда на чл. 21 или представяне на билет за лов, валиден за страната, чиито поданици са, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи за носене на ловно оръжие;

3. на чуждестранни ловци за срок един месец - след представяне на билет за лов, валиден за страната, чиито поданици са.

Чл. 25. (1) Право на подборно ловуване имат лица, придобили право на лов, със стаж като ловци не по-малък от 2 години и успешно положили изпит пред комисия, назначена със заповед на ръководителя на Националното управление по горите.

(2) На лицата, придобили права по ал. 1, се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(3) Право на подборно ловуване имат и лицата по чл. 24 извън изискванията на ал. 1 и 2.

Чл. 26. (1) Ловни водачи са лица, придобили права по чл. 25, ал. 1, завършили специален курс за подготовка и положили успешно изпит.

(2) Изпитите се провеждат от комисия, назначена със заповед на ръководителя на Националното управление по горите. На успешно положилите изпит се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 27. (1) Редът и начинът за провеждане на изпити за придобиване на право на лов, подборно ловуване и ловни водачи се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) За придобиване на правата по ал. 1, за издаване на удостоверения и билети за лов, както и за презаверката им, се заплащат такси, определени от Министерския съвет.

Чл. 28. (1) Български граждани, придобили право на лов, могат да се сдружават в ловни сдружения въз основа на общността на интересите си, свързани със стопанисването и опазването на дивеча.

(2) Лице, придобило право на лов, не може да членува в повече от едно ловно сдружение.

(3) За един ловностопански район се формира само едно ловно сдружение по смисъла на ал. 1.

Глава четвърта

Стопанисване и опазване на дивеча

Раздел І

Стопанисване на дивеча

Чл. 29. Стопанисването на дивеча обхваща дейностите по запазване и обогатяване на видовото разнообразие, подобряване на местообитанията, опазване и възпроизводство на дивеча, гарантиране на биологичния минимум, достигане и поддържане на допустимите запаси, осигуряване на рационално и устойчиво ползване в ловностопанските райони.

Чл. 30. Дивечът в страната се стопанисва от държавни дивечовъдни станции, от лица по чл. 11, ловни сдружения и български юридически лица.

Чл. 31. Държавните дивечовъдни станции и лицата по чл. 11 стопанисват дивеча в определените им райони.

Чл. 32. (1) Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча в дивечовъдните участъци по чл. 10 на лицензирани български юридически лица чрез конкурс или търг.

(2) Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча в ловностопанските райони извън тези по чл. 31 и чл. 32, ал. 1 на ловни сдружения чрез пряко договаряне.

(3) Договорите за стопанисване на дивеча се сключват за срок от 5 до 13 години в зависимост от основния вид дивеч в ловностопанския район. Условията и редът за сключване и прекратяване на договора се уреждат с правилника за прилагане на закона.

(4) Условията, редът и начинът за лицензиране, пряко договаряне, провеждане на конкурси и търгове се уреждат с правилника за прилагане на закона.

(5) Стопанисването на дивеча в ловностопански райони, за които няма формирано ловно сдружение или е прекратен договорът по ал. 3, се предоставя от държавното лесничейство по реда на ал. 1.

Чл. 33. Членовете на ловните сдружения и стопанисващите дивеча се длъжни:

1. да организират и извършват подхранването на дивеча;

2. да създават и поддържат специализирана фуражна база за дивеча;

3. да изграждат ловностопански съоръжения;

4. да регулират числеността на някои видове дивеч;

5. да участват в таксацията на дивеча;

6. да опазват дивеча и да участват в неговата охрана.

Чл. 34. (1) За подобряване на местообитанията и за опазване на дивеча се извършват биотехнически мероприятия и се изграждат ловностопански съоръжения.

(2) За подхранването на дивеча се създава и поддържа специализирана фуражна база при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Площи за специализирана фуражна база се предоставят безвъзмездно от държавния земеделски и горски фонд или от общинския земеделски и горски фонд след решение на общинския съвет.

Чл. 35. (1) За запазване на биологичното равновесие и устойчиво развитие на популациите при доказана необходимост се регулира числеността на някои видове дивеч.

(2) Подивелите и скитащите кучета и котки в ловностопанските райони се унищожават.

Чл. 36. (1) Аклиматизацията и реаклиматизацията на дивеч в страната се извършва по дългосрочна програма, утвърдена от ръководителя на Националното управление по горите.

(2) Разселването на дивеч за опресняване на кръвта, задивечаване, поддържане на биоразнообразие и ползване се осъществява под контрола на комисията по лова към държавното лесничейство.

(3) Разселеният дивеч, разрешен за отстрел с плана за ползване през ловния сезон, принадлежи на лицата, които го стопанисват.

Чл. 37. Ветеринарномедицинският надзор и борбата с болестите по дивеча в национален мащаб се осъществява от специализираните органи на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - Националната ветеринарномедицинска служба и Националното управление по горите.

Раздел ІІ

Ползване на дивеча

Чл. 38. (1) Ползването да дивеча се осъществява чрез ловуване.

(2) Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, вземане, пренасяне, превозване на намерен ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.

(3) Ловуване е и престой или движение на лица извън населени места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

Чл. 39. (1) Ловуването се извършва индивидуално и групово.

(2) На едър дивеч се ловува индивидуално съгласно методите на подборното ловуване. На дива свиня се допуска и групово ловуване.

(3) На дребен местен и прелетен дивеч се ловува индивидуално и групово.

(4) На хищници се ловува индивидуално, групово, чрез организиране на хайки и по време на лов на други видове дивеч.

(5) Хайки се организират по искане на лицата, стопанисващи дивеча, или на общинската администрация. За провеждане на хайка се издава заповед от държавното лесничейство, съгласувана с регионалното управление по горите.

Чл. 40. (1) За всеки ловностопански район ежегодно се утвърждава план за ползване на местния дивеч.

(2) Общият план за ползване на местния дивеч в страната се утвърждава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 41. (1) Планът за ползване на дивеч в държавните дивечовъдни станции и в обектите по чл. 11 се утвърждава от ръководителя на Националното управление по горите.

(2) Планът за ползване в останалите ловностопански райони се утвърждава от началника на регионалното управление по горите по предложение на държавното лесничейство.

(3) Планът за ползване на разселения дивеч се утвърждава от държавното лесничейство.

(4) Условията и редът за изготвяне на плановете за ползване се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Чл. 42. (1) Ловуването в държавните дивечовъдни станции се извършва по реда на организирания ловен туризъм.

(2) Селекционният и санитарният отстрел в държавните дивечовъдни станции се осъществява от служителите в тях или от лица с придобита квалификация по реда на чл. 25 и 26.

Чл. 43. Ловуването в обектите по чл. 11 се извършва по реда на закона съобразно техния статут.

Чл. 44. Ловуването в ловностопанските райони, в които стопанисването на дивеча се предоставя от държавното лесничейство, се извършва по реда на закона и при условия, определени от юридическите лица и ловните сдружения.

Чл. 45. Лицата, придобили право на лов, но нечленуващи в ловно сдружение, ловуват в държавните дивечовъдни станции по реда на организирания ловен туризъм, а в останалите ловностопански райони упражняват правото си на лов по реда на закона и при условия, определени от стопанисващите дивеча.

Чл. 46. За ползване на дивеча в ловностопанските райони по чл. 31 се заплаща такса в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 47. (1) За ползване на дивеча в ловностопанските райони по чл. 32 се заплаща годишна вноска.

(2) Размерът на годишната вноска отчита производителността на местообитанията, състоянието на дивечовите запаси, трофейните качества на дивеча, плана за ползване и площта на ловностопанския район.

Чл. 48. Организираният ловен туризъм се провежда при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 49. (1) Сроковете, дните, методите и нормите на ловуване се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) В зависимост от биологичното развитие на дивеча, епизоотичната обстановка и щетите, нанесени от него, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите по изключение със заповед променя сроковете за ловуване, регулира числеността на дивечовите запаси, както и ограничава или забранява лова на някои видове дивеч след съгласуване с Министерството на околната среда и водите.

(3) За регулиране числеността на някои видове дивеч при възникнала епизоотична обстановка се осигуряват средства от държавния бюджет.

(4) Ловуване с научноизследователски цели се разрешава от ръководителя на Националното управление по горите през цялата година при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(5) Регулиране на числеността на защитени и други видове диви животни се разрешава от ръководителя на Националното управление по горите след съгласуване с Министерството на околната среда и водите.

Чл. 50. (1) Групово ловуване на дива свиня се извършва в присъствието на служител от Националното управление по горите или неговите органи и поделения.

(2) Ловец, отстрелял едър дивеч, при индивидуално ловуване го маркира с предоставената за целта марка от държавното лесничейство или дивечовъдна станция.

Чл. 51. (1) Ловуването се извършва с гладкоцевно или нарезно огнестрелно ловно оръжие.

(2) Ловно огрестрелно оръжие е това, което конструктивно е пригодено за тази цел и отговаря на техническите изисквания за безопасност.

(3) Разрешение за закупуване, носене и съхраняване на ловно оръжие и боеприпаси се издава от органите на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

(4) Подборното ловуване се извършва с нарезно ловно оръжие или с гладкоцевно ловно оръжие с куршум.

(5) При ловуване могат да се използват ловни кучета при условия и по ред, определен и в правилника за прилагане на закона.

(6) Регулирането на някои видове дивеч, както и улавянето на жив дивеч може да се извършва и с други подходящи средства при условия и по ред, определен и в правилника за прилагане на закона.

Чл. 52. (1) За провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определен в правилника за прилагане на закона, след заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

(2) Разрешителните за лов са по образец, определен от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, и се водят на отчет в държавните лесничейства и дивечовъдни станции.

Чл. 53. В разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерът на ловния билет, начинът на ловуване, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч.

Чл. 54. Отстреляният дивеч, добитите дивечови кожи и ловни трофеи принадлежат на ловеца, който ги е добил, при спазване на условията, поставени от стопанисващия дивеча.

Чл. 55. (1) Ловните трофеи се регистрират в държавните лесничейства и в държавните дивечовъдни станции по място на добиването им в срок един месец. Добитите и нерегистрирани в срок ловни трофеи се отнемат в полза на държавата.

(2) Ловните трофеи се оценяват от оценителни комисии, назначени със заповед на ръководителя на Националното управление по горите.

Чл. 56. За регистрация и оценка на ловните трофеи се заплаща такса в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 57. Лицата, намерили и взели паднали дивечови рога, ги предават в държавните лесничейства и дивечовъдни станции или ги придобиват след заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

Чл. 58. Забранява се ловуването във:

1. разсадници и ловни развъдници;

2. опитни полета и площи за сортово семепроизводство;

3. ливади до окосяването им;

4. новозасадени лозя;

5. лозя от резитба до приключване на гроздобера;

6. зеленчукови и овощни градини и бостани до обирането им;

7. житни култури от 1 април до ожънването им;

8. оризищата от 15 март до прибирането им;

9. военни поделения и заградени полигони.

Чл. 59. При ловуване се забранява използването на следните средства и методи:

1. огнестрелни оръжия, неотговарящи на изискванията на чл. 51, ал. 1 и 2, лъкове и арбалети;

2. капани, примки и мрежи, ако се прилагат за неизбирателен лов или за убиване;

3. отровни или упойващи вещества, както и стръв с такива вещества;

4. звукозаписи и изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на целта;

5. огледала и други заслепяващи предмети;

6. електрически уреди, способни да убиват или да зашеметяват;

7. живи животни, използвани като примамка;

8. експлозиви, обгазяване или опушване;

9. приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа;

10. моторни превозни средства;

11. плавателни и летателни средства.

 

Раздел ІІІ

Опазване на дивеча

Чл. 60. Контролът по опазването на дивеча във всички ловностопански райони се осъществява от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и от Министерството на околната среда и водите.

(2) Министерството на околната среда и водите осъществява контрол по опазването на генетичния фонд.

Чл. 61. (1) Опазването и охраната на дивеча се извършват от държавните лесничейства и дивечовъдни станции.

(2) Непосредствената охрана на дивеча се осъществява от ловни стражари с образование и квалификация, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) Ловните стражари имат правата на горските стражари по Закона за горите.

(4) Ловните стражари:

1. охраняват дивеча и рибата в поверените им охранителни участъци;

2. следят спазването на режима за стопанисване и ползване на дивеча;

3. проверяват всички документи за лов, риболов, сеч и паша;

4. проверяват превозни средства в поверените им охранителни участъци;

5. следят състоянието на дивеча и изпълнението на ловностопанските мероприятия в поверените им участъци;

6. съставят актове за констатирани нарушения;

7. задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване;

8. следят за спазването на противопожарните правила;

9. опазват специализираната фуражна база, изградените ловностопански съоръжения, сгради и други обекти в поверените им охранителни участъци;

10. следят за опазването на свадбовищата и токовищата;

11. следят за щети от и на дивеча.

(5) Горските стражари в определените им охранителни участъци и служителите по горите по смисъла на чл. 30 от Закона за горите изпълняват функциите и имат правата на ловния стражар.

Чл. 62. (1) В държавните дивечовъдни станции охраната се осъществява по охранителни участъци с площ до 2000 ха.

(2) В района на дейност на държавните лесничейства извън горския фонд охраната се осъществява по охранителни участъци с площ над 10 000 ха.

(3) В обектите по чл. 11 охраната на дивеча се осъществява от лицата, които ги стопанисват.

(4) Ловните сдружения и българските юридически лица, на които е предоставено стопанисването на дивеча, организират и собствена охрана на дивеча.

Чл. 63. (1) С цел защита на дивеча и неговите местообитания се забранява паленето на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха растителност, както и на нискостеблената растителност във високопланинските пасища.

(2) Селскостопанската и горската техника се оборудва със съоръжения за опазване на дивеча.

Чл. 64. (1) Проектирането на ловностопански мероприятия се съгласува с комисията по ловно стопанство към държавното лесничейство.

(2) Забранява се повреждането или унищожаването на токовищата.

(3) През брачния сезон на благородния елен в района на трайно установените места за размножаване се преустановяват горскостопански, строителни, ремонтни и други работи, нарушаващи спокойствието на дивеча.

 

Глава пета

Търговия с дивеч и дивечови продукти

Чл. 65. Търговия с жив дивеч се извършва за разселване в природата, за фермено отглеждане, за нуждите на зоокътове, зооградини и зоопаркове, за внос и износ.

Чл. 66. Отстреляният дивеч, предназначен за продажба, се придружава от ветеринарномедицински сертификат и документ за произход, като едрият дивеч е и маркиран.

Чл. 67. (1) Български ловци, притежаващи ловни трофеи и дивечови кожи, могат да ги даряват, заменят или продават. Новите собственици на ловните трофеи в срок 14 дни след извършване на сделката ги регистрират в държавното лесничейство по местоживеене.

(2) Падналите дивечови рога се даряват, заменят или продават, придружени с документ за платената такса.

(3) Притежателите на ловни трофеи са длъжни да ги предоставят за участие в национални и международни ловни изложби.

Чл. 68. (1) Износът и вносът на жив дивеч, генетичен материал и дивечови продукти се съгласува с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и с Министерството на околната среда и водите.

(2) Ловните трофеи, дивечовите рога и кожи се изнасят от страната по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 69. Вносът на жив дивеч и яйца от ловни птици, предназначени за аклиматизация, опресняване на кръвта и разселване се освобождава от мита.

Чл. 70. (1) Организираният ловен туризъм включва предлагане и ползване на дивеч, добиване на ловни трофеи и дивечови продукти, фотолов, както и обслужващите го дейности.

(2) По предложение на ръководителя на Националното управление по горите министърът на земеделието, горите и аграрната реформа ежегодно утвърждава минимални защитни цени за организирания ловен туризъм.

(3) Дейностите по ал. 1 се организират от стопанисващите дивеча и/или лицензираните за тази цел лица.

(4) Лицензирането по ал. 3 се извършва при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона, срещу заплащане на такса в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 71. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите категоризира ловните бази при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

 

Глава шеста

Щети на дивеча

Чл. 72. (1) Лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловноустройствения проект мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.

(2) Собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки за ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.

Чл. 73. Обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони, на земеделски култури, горска растителност и домашни животни в разрешените за паша райони се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.

Чл. 74. Обезщетения за щети не се изплащат в случаите, когато:

1. няма видими увреждания на горските култури и насаждения;

2. щетите, нанесени на селскостопанските култури и трайните насаждения, са до 10 на сто;

3. не са изпълнени условията по чл. 72, ал. 2;

4. щетите са нанесени от прелетен дивеч;

5. щетите са нанесени на земеделски култури и горска растителност в райони, където се извършва паша на домашен добитък.

Чл. 75. (1) Обезщетенията за щети, нанесени на дивеча в резултат на неправилна употреба на химически средства за защита на земеделските и горските култури, или такива, забранени за употреба, се заплащат от лицата, взели решение за тяхната употреба или допуснали използването им.

(2) Обезщетенията за щети, нанесени на дивеча при експлоатация на горско- и селскостопанска техника, се заплащат от извършителя.

(3) Обезщетенията за щети, нанесени на специализираната фуражна база и ловностопански съоръжения, се заплащат от извършителя.

Чл. 76. Щетите, нанесени от дивеча, се установяват от комисиите по ловно стопанство към държавните лесничейства по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 77. (1) Размерът на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, се определя с наредба, приета от Министерския съвет.

(2) Обезщетенията за нанесени щети на дивеча се присъждат на лицата, които го стопанисват.

 

Глава седма

Административно-наказателни разпоредби

Чл. 78. (1) Който ловува, без да притежава билет за лов, или с билет за лов, но без писмено разрешително за ловуване, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 000 до 400 000 лв.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, се наказва с глоба от 100 000 до 800 000 лв.

Чл. 79. Който взема, пренася, превозва намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за ловуване, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 80. (1) Който убие или улови дивеч, без да притежава билет за лов, или с ловен билет, но без разрешително за ловуване, или извън определеното в него място, се наказва с глоба:

1. за дребен дивеч - от 300 000 до 1 000 000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета;

2. за едър дивеч - от 500 000 до 5 000 000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета.

(2) Който убие или улови дивеч в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, се наказва с глоба:

1. за дребен дивеч - от 600 000 до 2 000 000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета;

2. за едър дивеч - от 1 000 000 до 10 000 000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета.

Чл. 81. Който превиши нормите на отстрел, определени в правилника за прилагане на закона, се наказва с глоба от 50 000 до 500 000 лв., а дивечът се отнема в полза на държавата.

Чл. 82. Който събира и взема яйца от птици - обект на лов, без писмено разрешително за ловуване, събира и присвоява дивечови рога в нарушение на чл. 57, се наказва с глоба до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 83. Когато нарушението по чл. 78, 79 и чл. 80, ал. 1 е извършено повторно в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същия вид нарушение, наказанието е в двоен размер.

Чл. 84. Който укрива, продава или превозва незаконно добит от другиго дивеч или ловен трофей, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 85. (1) Който не изпълни разпореждания на длъжностните лица по охраната на дивеча, се наказва с глоба от 25 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на водач на превозно средство, който не спре при подаден сигнал и не го предостави за проверка на длъжностните лица по охрана на дивеча.

Чл. 86. Който нанесе щети на ловностопанските съоръжения и на специализираната фуражна база по чл. 34, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 50 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 87. (1) Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато ловните сдружения или юридическите лица, на които е предоставено стопанисването на дивеча, не изпълняват задълженията си по стопанисването и опазването на дивеча, се наказват с глоба или имуществена санкция от 200 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 88. (1) В случаите по чл. 78, 79 и чл. 80, ал. 1 виновните ловци се лишават и от ловуване за срок от 1 до 3 години.

(2) В случаите по чл. 80, ал. 2 и чл. 83 на виновните ловци се отнема и правото на лов.

Чл. 89. В случаите по предходните членове, когато са причинени вреди на дивеча, виновните лица заплащат обезщетение в размери, определени от Министерския съвет.

(2) Обезщетението се присъжда на лицата, стопанисващи дивеча, в чийто ловностопански район е причинена вредата.

Чл. 90. (1) При нарушенията по чл. 78, 79 и 80 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно добитият дивеч, ловните трофеи и дивечовите продукти се предават на органите на Националното управление по горите.

(2) Когато при нарушенията по ал. 1 е използвано като средство за ловуване превозно средство независимо от това, чия собственост е, то се отнема в полза на държавата.

(3) Когато дивечът, ловните трофеи, дивечовите продукти, превозните средства, оръжието и другите средства за ловуване по ал. 1 и 2 не могат да се изземат, освен обезщетението по чл. 89 нарушителите заплащат и тяхната равностойност.

Чл. 91. (1) Нарушенията по закона се установяват с актове, съставени от длъжностните лица по чл. 61 или от служители на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 000 лв. включително, постановено е отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 50 000 лв., или обезщетение за причинени вреди на същата стойност.

Чл. 93. Длъжностните лица по чл. 61 имат право да извършват проверки на дворове, стопански и други нежилищни сгради, превозни средства в ловностопанските райони, както и на личния багаж на ловуващите лица.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на закона:

1. “Ловно стопанство” е комплекс от дейности, свързани със стопанисването, опазването и ползването на дивеча, с организацията и устройството на ловната площ на Република България и с търговията с дивеч и дивечови продукти.

2. “Популационен принцип” е едроплощно стопанисване на дивеча, съобразено с биологичните особености и целогодишните му местообитания, съчетаващо интересите на вида в рамките на популацията при определено полово съотношение и възрастова структура.

3. “Популация” е съвкупност на индивиди от даден вид дивеч, характеризираща се с плътност на запаса, която осигурява съществуването и нормалното възпроизводство на вида върху определена територия.

4. “Ферма” е заградена територия за развъждане или отглеждане на животински видове, подчиняващо се на определени технологични и ветеринарномедицински изисквания.

5. “Развъдник” е част от ловностопански район, в който се създават всички необходими условия за запазване и размножаване на дивеча. Ловува се по изключение на някои видове хищници.

6. “Подборно ловуване” е ловностопанско мероприятие за поддържане на дивечови запаси при определена възрастова структура, полово съотношение и трофейни качества.

7. “Биологичен минимум” е броят животни, под които е застрашено съществуването на даден вид.

8. “Допустим запас” е броят животни от даден вид, който може да се поддържа в ловностопански район на базата на естествената производителност на местообитанията, съчетано с провеждане на ловностопански мероприятия, отчитайки взаимодействието с конкурентните видове и недопускане на щети над 10 на сто.

9. “Токовище” е място за размножаване на глухари.

10. “Организиран ловен туризъм” е възмездно ползване на дивеч и дивечови продукти от ловци, свързано със създаване на определена организация и ползване на услуги.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. (1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа в едногодишен срок от влизането в сила на закона утвърждава границите на ловностопанските райони.

(2) До утвърждаването на границите на ловностопанските райони дивечът се стопанисва по съществуващото разпределение на ловната площ на страната.

§ 3. (1) Лицата, стопанисващи дивеча преди влизането в сила на закона, запазват правото си за ползване на дивеча за ловен сезон 1999 - 2000 г.

(2) Правото на лов, на подборен отстрел и на придружител (ловен водач), придобити от физически лица преди влизането в сила на закона, се запазват.

(3) Ловните сдружения включват в състава си лицата с право на лов, които стопанисват дивеча до момента на влизането в сила на закона на територията, за която са формирани.

§ 4. Притежателите на ловни трофеи в едногодишен срок от влизането в сила на закона са длъжни да ги регистрират.

§ 5. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона.

§ 6. За лицензиране на закона се заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет.

§ 7. Средствата за финансиране на дейностите по управлението, опазването и охраната на дивеча, както и субсидиите на държавните дивечоразвъдни станции се осигуряват от Национален фонд “Българска гора”.

§ 8. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 14, ал. 1 се създава т. 7:

“7. продажбата на дивеч, ловни трофеи, дивечови продукти и обслужващите ги дейности на чуждестранни ловци чрез организирания ловен туризъм по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча.”

§ 9. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 79 и 133 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 57 се създава нова ал. 5:

“(5) Дървесината от горите - собственост на държавата, се ползва от държавните дивечовъдни станции в определения им район срещу заплащане на такса на корен.”

2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

3. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:

а) създават се нови т. 6, 7, и 21:

“6. такси за право на лов, за издаване и заверяване на ловни билети, за издаване на удостоверения за подборен отстрел, за ловни водачи и други разрешителни по чл. 27, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча;

7. такси за издаване и съгласуване на удостоверения, разрешителни, позволителни, лицензи и други писмени документи, изискващи се по Закона за лова и опазване на дивеча;

21. такси за регистрация и оценка на ловни трофеи по чл. 56 и такси за паднали дивечови рога по чл. 57 от Закона за лова и опазване на дивеча;”

б) досегашните т. 6, 7 и 21 се отменят;

в) създават се т. 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28:

“22. глоби за извършени нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча;

23. средства от продажба на вещи, отнети в полза на държавата по Закона за лова и опазване на дивеча;

24. такси по чл. 46 и вноски по чл. 47, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча;

25. средства от държавния бюджет за издръжка, застраховка и обезщетения на ловната стража;

26. средства от български и чуждестранни физически и юридически лица, неправителствени организации и лица за развитие на ловното стопанство, научноизследователска и приложна дейност;

27. средства от държавния бюджет по чл. 49, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча;

28. остатъци от предходната година.”

4. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:

а) създава се нова т. 11:

“11. издръжка на държавните дивечовъдни станции;”

б) досегашната т. 11 се отменя;

в) създават се т. 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43 и 44:

“25. възпроизводство на дивеча;

26. изграждане, поддръжка и ремонт на ловностопански съоръжения и сгради;

27. аклиматизация, реаклиматизация и разселване на дивеч;

28. създаване и поддържане на специализирана фуражна база;

29. изплащане на възнаграждения за регулиране числеността на хищниците;

30. опазване и охрана на дивеча в ловностопанските райони;

31. издръжка на ловни музеи и организиране на ловни изложения;

32. издаване на печатни произведения, пропагандна и регламна дейност, нагледни помагала и обучение;

33. издръжка, застраховка и обезщетения на ловната стража;

34. изготвяне на ловоустройствени проекти;

35. доставка на материали, инструменти, оръжие и съоръжения за държавните дивечовъдни станции и държавните лесничейства;

36. научно обслужване и внедрителска дейност в ловното стопанство;

37. провеждане на международна дейност, свързана с ловното стопанство;

38. строителство, придобиване, поддръжка, ремонт и други присъщи разходи за дълготрайни материални активи - собственост на държавните дивечовъдни станции;

39. оценка на ловни трофеи;

40. допълнително материално стимулиране в размер 30 на сто от постъпилите в Националния фонд “Българска гора” суми от влезли в сила наказателни постановления по ред, определен от ръководителя на Националното управление по горите;

41. ловностопанския район, предоставен за стопанисване на дивеча от държавните лесничейства, в размер 80 на сто от постъпилите от него вноски по чл. 47, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча;

42. дивечовъдни участъци, предоставени на научни институти, висши училища и обекти за особено важни държавни нужди, в размер 80 на сто от постъпилите от тях такси по чл. 46 от Закона за лова и опазване на дивеча;

43. средствата по т. 41 и 42 се разпределят от комисиите по ловно стопанство към държавните лесничейства, по следния начин: 30 на сто за собствениците на земи и гори и 70 на сто - за ловностопански мероприятия и обезщетения за нанесени щети от дивеча, за ловностопанския район, от който са постъпили;

44. собствениците на земи и гори, чиято собственост попада в района на държавните дивечовъдни станции, в размер 24 на сто от постъпилите такси по чл. 46 от Закона за лова и опазване на дивеча, и се разпределят от комисиите по ловно стопанство.”

§ 10. Забранява се използването на оловни сачми при лов на водоплаващ дивеч след 1 януари 2001 г.

§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. В защитените територии - изключителна държавна собственост, обявени със Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133 от 1998 г.), изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда и водите.

§ 12. Законът отменя Закона за ловното стопанство (обн., ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.) и влиза в сила от ………………….

Приложение N 1

към чл. 5, ал. 2, т. 1

Списък на бозайници и птици - обект на лов

І. Бозайници:

1. Благороден елен (Cervus elaphus L.)

2. Елен лопатар (Cervus dama L.)

3. Сърна (Capreolus capreolus L.)

4. Дива свиня (Sus scrofa L.)

5. Дива коза (Rupicapra Rupicapra L.)

6. Муфлон (Ovis musimon Pall.)

7. Зубър (Bison Bonasus L.)

8. Тибетски як (Bos mutus P.)

9. Алпийски козирог (Capra ibex L.)

10. Див заек (Lepus europaeus Pall.)

11. Катерица (Sciurus vulgaris L.)

12. Ондатра (Ondatra zibethica L.)

13. Нутрия (Miocastor coypus Mol.)

14. Вълк (Canis lupus L.)

15. Чакал (Canis aureus L.)

16. Лисица (Vulpes vulpes L.)

17. Енотовидно куче (Nictereutes procyonoides Greg)

18. Дива котка (Felis silvestris Schreb.)

19. Бялка (Martes foina L.)

20. Черен пор (Mustela putorius L.)

21. Язовец (MelesMeles L.)

ІІ. Птици:

1. Глухар (Tetrao urogallus L.)

2. Колхидски фазан (Phasianus colchicus L.)

3. Ловни фазани (Phasianus sp.)

4. Яребица (Perdix perdix L.)

5. Планински кеклик (Alectoris graeca graeca Meisner)

6. Тракийски кеклик (Alectoris graeca cypriotes Hartert.)

7. Пъдпъдък (Coturnix coturnix L.)

8. Дива пуйка (Meleagris gallopavo L.)

9. Токачка (Numida meleagris L.)

10. Гривяк (Columba palumbus L.)

11. Гургулица (Streptopelia turtur L.)

12. Гугутка (Streptopelia decaocto Friv.)

13. Голяма белочела гъска (Anas albifrons Scop.)

14. Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos L.)

15. Полудива патица (Anas platyrhynchos L.)

16. Лятно бърне(Anas querquedula L.)

17. Зимно бърне (Anas crecca L.)

18. Фиш (Anas penelope L.)

19. Лопатарка - клопач (Anas clypeata L.)

20. Черна качулата потапница (Aythya/Nycora/fuligula L.)

21. Шилоопашата патица (Anas acuta L.)

22. Черна лиска (Fulica atra L.)

23. Голям корморан (Phalacrocorax carbo L.)

24. Горски бекас (Scolopax rusticola L.)

25. Обикновена бекасина (Callinago gallinago L.)

26. Скорец (Sturnus vulgaris L.)

27. Сврака (Pica pica l.)

28. Сива врана (Corvus cornix L.)

29. Посевна врана (Cornus frugilegus L.)

30. Чавка (Coloeus monedula L.)