ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА МУЗЕИТЕ

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон урежда дейността на музеите и свързаните с тях обществени отношения по закрилата и популяризирането на културни ценности.

Чл. 2. Музеят е открита за публиката културна и научна организация, която в служба на обществото и неговото развитие събира, опазва, изследва, документира и представя културни ценности с познавателна, образователна и естетическа цел.

Чл. 3. (1) Културна ценност по смисъла на този закон е всяко автентично духовно или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за еволюцията на природата, което има културна и научна стойност и обществена значимост и не е трайно свързано с прилежащата среда.

(2) Културните ценности могат да са:

1. извори и свидетелства за историята и културата, за отделни събития или значими за обществото личности и факти;

2. археологически находки;

3. етнографски и етноложки материали;

4. свидетелства за развитието на науката, техниката и технологиите;

5. произведения на изобразителните и приложните изкуства или на народните художествени занаяти;

6. свидетелства от областта на нумизматиката, сфрагистиката и филателията;

7. геоложки, палеонтологически, зоологически или ботанически образци;

8. типични или особени религиозни символи;

9. отделни или обособени в архив ръкописи, документи, фотографии или автографи, старопечатни и редки книги;

10. носители на информация от научен, образователен или културен интерес от значение за интерпретацията на материалните свидетелства.

Чл. 4. (1) Музейни културни ценности по смисъла на този закон са културните ценности от основния и от обменния фонд на музеите, вписани в инвентарните им книги.

(2) Регистрирани културни ценности по смисъла на този закон са културните ценности, вписани по искане на техния собственик в определения за тях регистър на музей.

Чл. 5. (1) Културните ценности могат да бъдат собственост на държавата, на общините и на други юридически или физически лица.

(2) Археологическите културни ценности са публична държавна собственост.

Чл. 6. (1) Държавните музеи се създават с културни ценности - държавна собственост, а регионалните и общинските музеи с културни ценности - общинска собственост.

(2) Археологическите културни ценности се предоставят безвъзмездно за ползване на държавните, регионалните и общинските музеи.

(3) Физически и юридически лица могат да учредяват музеи с културни ценности - тяхна собственост.

Чл. 7. (1) Държавата се грижи за опазването и популяризирането на културните ценности като част от националното историческо и културно наследство.

(2) Министърът на културата провежда в рамките на своите правомощия държавната политика за развитие и усъвършенстване на музеите и музейната мрежа и за опазването и популяризирането на музейните и регистрираните културни ценности.

(3) Националният център за музеи осъществява възложените му с този закон контролни, регистрационни и разрешителни функции по отношение на музеите и тяхната дейност, както и във връзка с възпроизвеждането и разпространението на културните ценности.

(4) Националният център за музеи методически ръководи и контролира дейността на държавните, регионалните и общинските музеи по събиране, опазване, документиране и представяне на културни ценности.

(5) Националният център за музеи подпомага методически дейността на частните музеи, както и дейността по опазване и популяризиране на регистрираните културни ценности и упражнява надзор върху нея за спазване изискванията на този закон.

Чл. 8. Музеите и собствениците на регистрирани културни ценности могат да участват при гарантирани равни условия в обявените от Националния фонд “Култура”, общинските фондове “Култура” и от Националния център за музеи конкурси за финансова подкрепа на културни програми и творчески проекти.

Чл. 9. Държавата подпомага издирването, опазването и популяризирането на културни ценности извън територията на страната, свързани с българската история и култура, в съответствие с вътрешните законодателства на държавите, на чиято територия се намират, както и с влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 10. (1) Държавата организира опазването на културни ценности при природни бедствия и въоръжени конфликти.

(2) Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Чл. 11. Средствата, необходими за дейностите по чл. 9 и 10, се осигуряват от държавния бюджет, спонсорства и дарения.

Глава втора

ВИДОВЕ МУЗЕИ. МУЗЕЙНИ ФОНДОВЕ.
СБИРКИ ОТ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 12. (1) Музеите са общи и специализирани.

(2) Общи са музеите, чиято дейност тематично обхваща няколко области на общественото развитие и природата и се осъществява на основата на различни по смисъла на чл. 3, ал. 2 културни ценности, включени в основния им фонд.

(3) Специализирани са музеите, чиято дейност обхваща една област, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на културни ценности по смисъла на чл. 3, ал. 2, съответстващи на профила им и включени в основния им фонд.

(4) Видът на музея се определя в акта за неговото създаване.

Чл. 13. Музей може да бъде създаден при мотивирана обществена необходимост на основата на значима наличност от културни ценности или доказана възможност за събирането им, както и при предварително осигурена материална база и източници за финансиране.

Чл. 14. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи са културни институти - юридически лица. За тяхното създаване, преобразуване, прекратяване, управление и финансиране се прилагат съответните разпоредби на глава втора на Закона за закрила и развитие на културата.

(2) Статут на държавен културен институт с национално значение може да бъде даден освен на музей към Министерството на културата и на музей към друго ведомство, когато неговата дейност и музейни културни ценности са значими за цялата страна. Ведомствените музеи с национално значение се финансират приоритетно от бюджета на ведомството, към което са създадени.

Чл. 15. (1) Устройството и дейността на музеите се определят с правилници, които се утвърждават от:

1. министъра на културата - за държавните музеи към Министерството на културата;

2. ръководителя на съответното ведомство след съгласуване с министъра на културата - за държавните музеи към други ведомства;

3. кмета на общината, на чиято територия е седалището на музея, след съгласуване с министъра на културата - за регионалните музеи;

4. кмета на общината след съгласуване с Националния център за музеите - за общинските музеи.

(2) Държавните, регионалните и общинските музеи могат да имат филиали, които се създават при условията и по реда, предвидени за съответния музей. Устройството и дейността на филиалите се определят в правилника на музея, към който са създадени.

(3) Наред с основните си дейности регионалните музеи са длъжни на територията, определена им с акта на тяхното създаване:

1. да оказват методическа помощ на общинските и частните музеи, а когато Националният център за музеи им е делегирал свои правомощия по чл. 7, ал. 4 и 5 - и методически да контролират, съответно да упражняват надзор върху тяхната дейност;

2. да поддържат в рамките на единната информационна система компютърна база данни за дейността на музеите;

3. да водят регистър и да контролират дейността на сбирките от културни ценности;

4. да обхващат с дейността си населени места, в които няма музеи;

5. при поискване от Националния център за музеи да му предоставят информация за музеите и сбирките от културни ценности.

Чл. 16. (1) Директорите и служителите в държавните, регионалните и общинските музеи нямат право да придобиват, освен по наследство, колекции или отделни културни ценности по профила на музея.

(2) Директорите и служителите в държавните, регионалните и общинските музеи декларират притежаваните от тях културни ценности по ал. 1 при тяхното постъпване на работа. Придобитите по наследство културни ценности се декларират в едномесечен срок от тяхното придобиване.

(3) Директорите и служителите в държавните, регионалните и общинските музеи нямат право да предоставят под каквато и да е форма информация за културни ценности извън служебните си задължения, станала им известна при или по повод на тяхната дейност.

Чл. 17. (1) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата.

(2) Частните музеи се учредяват като сдружения или фондации и се вписват в регистъра на съда след представяне на разрешение за извършване на музейна дейност.

(3) Разрешението се издава от министъра на културата. Към заявлението за получаване на разрешение се прилагат учредителният акт и правилникът на музея, както и доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 13.

(4) В едномесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или мотивирано отказва да издаде разрешение.

Чл. 18. Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето от министъра на културата по мотивирано предложение на Националния център за музеи, когато частният музей системно нарушава изискванията на този закон.

Чл. 19. (1) Националният център за музеи води Регистър на музеите в Република България.

(2) Държавните, регионалните и общинските музеи се вписват въз основа на акта за тяхното създаване, копие от който се изпраща служебно на Националния център за музеи.

(3) Частните музеи се вписват по тяхно искане. Заявлението се подава в едномесечен срок от вписването на сдружението или фондацията в регистъра на съда, като към него се прилагат разрешението за извършване на музейна дейност и удостоверението за съдебна регистрация.

(4) Отнемането на разрешението за извършване на музейна дейност се вписва служебно.

(5) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в Регистъра на музеите на Република България, както и редът за вписване се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 20. (1) Музеите формират основен, обменен и научно-спомагателен фонд.

(2) В основния фонд се включват придобитите от музея културни ценности, съответстващи на неговия профил.

(3) В обменния фонд се включват музейните културни ценности, които не съответстват на профила на музея, както и тези, повтарящи многократно музейни културни ценности от основния фонд.

(4) В научно-спомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.

(5) Формирането и управлението на фондовете се осъществяват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.

Чл. 21. (1) Юридически и физически лица могат да създават сбирки от културни ценности и предмети с културен характер за представяне пред публика с образователна и възпитателна цел.

(2) Сбирките по ал. 1 се регистрират в най-близкия регионален музей.

(3) Лицата, регистрирали сбирки с културни ценности, не могат да осъществяват дейностите, които този закон е предвидил за извършване само от музей.

Глава трета

ДЕЙНОСТИ НА МУЗЕИТЕ

Раздел I
ВИДОВЕ ДЕЙНОСТИ

Чл. 22. (1) Основните дейности на музея са събиране, опазване, документиране и представяне на културни ценности.

(2) Музеите опазват културните ценности, като ги идентифицират, регистрират, съхраняват, консервират и реставрират.

(3) При осъществяване на основните си дейности, както и във връзка с тях, музеите извършват научна и образователна дейност.

(4) Музеите могат да издават научни, научно-популярни и рекламни материали, както и да осъществяват оценителна дейност по отношение на културни ценности - собственост на други юридически или физически лица. Те могат да извършват и друга стопанска дейност, когато тя е свързана с основните им дейности.

Чл. 23. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи съдействат на съответните администрации на изпълнителната власт при издирването, изучаването и популяризирането на паметниците на културата, намиращи се на тяхната територия.

(2) Държавните, регионалните и общинските музеи информират Националния институт за паметниците на културата, когато констатират, че е нарушено или застрашено физическото състояние на паметник на културата на тяхна територия или той се стопанисва по несъответстващ на това му качество начин.

(3) Областните управители и кметовете на общините могат да предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление археологически и исторически паметници на културата на държавен, регионален или общински музей, когато той осигурява условия за тяхното опазване и популяризиране.

Чл. 24. (1) Основните музейни дейности се извършват от лица, притежаващи необходимата за съответната дейност професионална квалификация, съобразена и с профила на музея.

(2) Министърът на културата утвърждава класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане.

Раздел II

СЪБИРАНЕ НА МУЗЕЙНИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 25. Музеите издирват и придобиват културни ценности с цел формиране и обогатяване на фондовете им.

Чл. 26. (1) Издирването е целенасочена изследователска и събирателска дейност на музея, която той осъществява самостоятелно или съвместно с други музеи, научни организации и висши училища.

(2) Музеите издирват културни ценности, като изследват различни източници на информация за тях и осъществяват теренни проучвания.

Чл. 27. (1) Теренните проучвания се осъществяват сред обществото, в неговата материална среда, по повърхността на земята или под нея, в басейните на вътрешните и териториалните води на Република България.

(2) Използването на технически средства при теренни археологически проучвания се съгласува предварително с Националния център за музеите.

Чл. 28. (1) Държавен, регионален или общински музей, осъществил теренно проучване, придобива право на ползване върху откритите при него археологически находки.

(2) Когато теренното проучване се е осъществило без участието на музей по ал. 1, правото на ползване върху откритите археологически находки се придобива от съответния по профил и най-близък до мястото на откриването им общински, регионален или държавен музей, ако в него има условия за съхранението им.

(3) Когато в теренното проучване участват два или повече държавни, регионални или общински музеи, правото на ползване върху археологическите находки се придобива от най-близкия до мястото на откриването им общински, регионален или държавен музей, в който има условия за съхранение.

(4) Предаването на археологическите находки по ал. 2 и 3 се оформя в предавателно-приемателен протокол, подписан от ръководителя на теренното проучване и от директора на музея.

(5) Когато археологическа находка не бъде предадена по реда на ал. 2 и 3, тя се предоставя на съответния музей от министъра на културата.

Чл. 29. (1) Всяко лице, намерило вещ, която може да бъде определена като културна ценност, независимо от местонамирането и собствеността на имота, е длъжно да уведоми за това най-близкия общински, регионален или държавен музей или органите на местната изпълнителна власт в двуседмичен срок от намирането. Уведомените органи на местната изпълнителна власт са длъжни незабавно да съобщят на най-близкия общински, регионален или държавен музей.

(2) Собственик, наемател, арендатор или концесионер на терен, притежател на разрешение за строеж, инвеститор и изпълнител на строителни, благоустройствени, устройствени и инфраструктурни работи или отговорник на геоложко проучване, на сондаж или на съответни военни дейности, узнал за намиране на вещ, която може да се определи като културна ценност, е длъжен да уведоми за това по реда на ал. 1.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да запазят вещта във вида и състоянието, в които са я намерили, до идването на представители на уведомения музей.

(4) Представителите на уведомения музей са длъжни в срок от 48 часа от уведомяването да направят оглед на вещта. Когато вещта не съответства на профила на музея, той я предава на съответния най-близък музей за идентифициране.

(5) Намерени вещи, идентифицирани като културни ценности, се придобиват от музея, извършил идентификацията, ако собственикът или изгубилото вещта лице не се открие или не я потърси при условията и в срока, предвидени в Закона за собствеността.

Чл. 30. Лица, предали на музеите вещи или съобщили ценна информация за тях, когато тези вещи са идентифицирани впоследствие като културни ценности, се възнаграждават при условия и по ред, определени от министъра на културата.

Чл. 31. Културни ценности, отнети в полза на държавата, се предоставят на музеите съобразно профила им от органа, извършил отнемането, след съгласуване с Националния център за музеи.

Чл. 32. (1) Музеите могат да придобиват културни ценности за обогатяване на основния им фонд и чрез покупка, дарение, завещание или друга правна сделка, която се оформя писмено, ако не е предвидено друго в закон.

(2) Когато на музей бъде предложено да придобие културна ценност, която не е по профила му, той е длъжен да съдейства на нейния собственик да се обърне към съответен по профил музей.

Раздел ІІІ

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ

Чл. 33. (1) Идентифицирането е изследователска дейност на музеите, чрез която те определят дали дадено материално или духовно свидетелство съответства на изискванията за културна ценност.

(2) Идентификация на културна ценност може да бъде извършена само от музей.

(3) След идентификацията културните ценности, придобити от музея, се вписват в неговите инвентарни книги, а за културните ценности - собственост на други физически или юридически лица, музеят издава удостоверение.

Чл. 34. (1) Музеите могат да извършват идентифициране на културни ценности самостоятелно или съвместно с други научни организации и висши училища или чрез възлагане на специалисти извън музея от съответната област.

(2) Идентифициране на откритите при теренни проучвания археологически находки като културни ценности се извършва от лицата, които осъществяват археологическото проучване.

(3) При придобиване на културна ценност музеят извършва задължително нейната идентификация.

Чл. 35. (1) Физически или юридически лица - собственици на вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхното идентифициране от съответния по профил държавен, регионален или общински музей.

(2) Държавните органи и институции са длъжни да поискат идентификация на вещите - собственост на юридическото лице, които могат да се определят като културни ценности.

(3) Всички отношения между собственика на вещта и музея, извършващ идентифицирането, се уреждат с писмен договор.

(4) Идентифицирането не може да продължи повече от 3 месеца от неговото поискване, освен ако е договорено друго.

(5) Отказът да бъде идентифицирана вещ като културна ценност се оформя в писмен административен акт на директора на музея, който се предоставя на лицето, поискало идентификацията.

(6) Ако има достатъчно основание да се предположи, че вещи, предложени за идентифициране, са придобити незаконосъобразно, музеят уведомява органите на Министерството на вътрешните работи. В тези случаи резултатите от идентифицирането не се съобщават на лицето, което го е поискало.

Чл. 36. (1) Собственикът на идентифицирана културна ценност може да поиска вписването й, а в случаите по чл. 35, ал. 2 тя задължително се вписва в регистъра на съответен по профил музей, участвал в идентифицирането.

(2) Собственикът на регистрирана културна ценност получава документ за регистрацията й с предписания за нейното съхраняване.

(3) При промяна на собствеността върху регистрирана културна ценност нейният приобретател е длъжен да уведоми музея за отразяване на обстоятелството в регистъра.

(4) Собственикът на регистрирана културна ценност може да поиска нейното прехвърляне по регистъра на друг, съответен по профил музей. Отписването на културната ценност от регистъра на единия музей и вписването й в регистъра на другия музей се извършва служебно.

(5) Собственикът на регистрирана културна ценност може да я предостави за съхранение в музей. Музеят, в който тя е регистрирана, е длъжен да я приеме, ако има условия за нейното съхранение. Отношенията между собственика и музея се уреждат с писмен договор.

Чл. 37. (1) Идентифицирането на културни ценности - собственост на физически и юридически лица, с изключение на тези по чл. 35, ал. 2, се заплаща по договорни цени.

(2) Когато лицето, поискало идентифициране, поиска и регистриране на културната ценност, то заплаща само разходите на музея за извършени от външни лица проучвания и изследвания, ако те са били извън неговите възможности.

(3) За издаване на удостоверението по чл. 33, ал. 3 се заплаща държавна такса, определена с тарифата по чл. 4, ал. 2, т. 4 от Закона за закрила и развитие на културата.

(4) Освобождават се от заплащане на такса по ал. 3 лицата, поискали регистриране на идентифицираната културна ценност.

Чл. 38. (1) Всеки, който е участвал в идентифицирането на културна ценност, а при идентифицирането на археологически находки - и лицата по чл. 34, ал. 2, може в срок от 3 години от идентифицирането да публикува резултатите от изследванията си.

(2) Резултатите от изследванията на културни ценности - собственост на физически или юридически лица, могат да се публикуват след получаване на писменото им съгласие.

Чл. 39. (1) Културни ценности, които имат особено висока историческа, културна и научна стойност и изключителна обществена значимост, са културни ценности с национално значение.

(2) Статут на културна ценност с национално значение се предоставя от министъра на културата по предложение на музея, който е идентифицирал музейната или регистрираната културна ценност, и въз основа на решение на Националния музеен съвет. Заповедта за предоставяне на статут на културна ценност с национално значение се обнародва в “Държавен вестник”.

(3) Националният център за музеи води регистър на културните ценности с национално значение. Подлежащите на вписване обстоятелства, както и редът на вписването се уреждат с наредба на министъра на културата.

(4) Предоставеният статут на културна ценност с национално значение подлежи на вписване в инвентарните книги и регистрите на музеите.

Чл. 40. Когато музей не може да осигури условия за съхраняване на свои културни ценности с национално значение, той е длъжен да ги предаде за временно съхранение на съответния, съобразно профила, държавен музей с национално значение или регионален музей.


Раздел ІV

СЪХРАНЯВАНЕ. КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ

Чл. 41. Музеите извършват съхраняването на придобитите от тях културни ценности чрез осъществяване на действия и използване на технически съоръжения и персонал за охрана с цел предотвратяване на разрушаването и увреждането им от фактори на околната среда, от човека или от изключителни обстоятелства, в т.ч. природни бедствия, въоръжени конфликти и обществени стълкновения.

Чл. 42. (1) Музеите са длъжни:

1. да осигуряват и поддържат необходимите условия за физическото запазване и защитата от посегателства на музейните културни ценности при съхранението им във фондохранилища, при тяхното представяне и транспортиране, както и при всяко друго действие с тях;

2. да документират физическото състояние на музейните културни ценности и да го поддържат по възможност най-непроменено чрез превантивни мерки, консервация и реставрация.

(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 от държавен, регионален или общински музей министърът на културата по мотивирано предложение на Националния център за музеи може да разпореди временно предаване на културната ценност на друг музей, в който има условия за съхранението й.

Чл. 43. (1) Музеите осъществяват консервация и реставрация на музейните културни ценности с цел физическото им стабилизиране и повишаване на тяхната познаваемост при максимално запазване на автентичността им.

(2) Когато музеите извършват теренни проучвания, те са длъжни да осигурят полевата консервация на археологическите находки.

Чл. 44. (1) Музеите осъществяват консервацията и реставрацията на музейните културни ценности чрез свои специализирани лаборатории и ателиета.

(2) Държавните музеи с национално значение и регионалните музеи задължително създават и поддържат специализирани лаборатории или ателиета по консервация и реставрация.

(3) Консервацията и реставрацията на музейни културни ценности се осъществяват от лице или под непосредственото ръководство на лице, акредитирано за съответната консервационно-реставрационна дейност.

(4) Акредитирането на лицата по ал. 3 се извършва при условия и по ред, определени от министъра на културата.

Чл. 45. (1) Музеите могат да възлагат консервация и реставрация на свои културни ценности на други музеи, висши училища или научни организации, които разполагат със специализирани лаборатории или ателиета за извършване на консервационно-реставрационна дейност.

(2) Консервационно-реставрационната дейност по ал. 1 може да бъде възлагана и на физически лица, акредитирани за нейното извършване, както и на юридически лица, ако осигуряват нейното извършване от акредитирани лица.

Чл. 46. Музеите извършват консервация и реставрация на регистрирани културни ценности по искане на техните собственици.

Чл. 47. (1) В бюджетите на държавните, регионалните и общинските музеи се предвиждат ежегодно средства за извършване на консервация и реставрация на техните културни ценности.

(2) Разходите на музея за консервацията и реставрацията на регистрирани културни ценности се заплащат от техния собственик.

Чл. 48. Съхраняването на музейните културни ценности, както и условията и редът за осъществяване на консервационно-реставрационна дейност се определят с наредба на министъра на културата.

Раздел V

ДОКУМЕНТИРАНЕ

Чл. 49. Музеите са длъжни да документират резултатите от дейността си по събиране, опазване и представяне на културни ценности и свързаните с нея научни изследвания.

Чл. 50. Документирането включва създаването и поддържането на:

1. научен архив, който се състои от документите, отразяващи резултатите от издирването, идентифицирането, съхраняването, консервацията, реставрацията и представянето на културни ценности, както и от научните публикации и други материали, отразяващи научната дейност на музея;

2. отчетна документация - полеви дневници, актове за предаване и приемане, инвентарни книги, регистри на регистрирани културни ценности и други подобни документи.

Чл. 51. (1) Научният архив и отчетната документация се съхраняват от музея и не подлежат на предаване в Държавния архивен фонд освен при закриването на музея без правоприемство.

(2) Създаването, поддържането и съхраняването на научния архив и отчетната документация се извършват по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Раздел VI

ПРЕДСТАВЯНЕ

Чл. 52. Музеите осъществяват представяне на културни ценности чрез организиране на постоянни или временни експозиции, както и чрез осигуряване на съпътстваща информация относно своята дейност, културните си ценности и експозиции.

Чл. 53. (1) Експозициите се организират на основата на научни принципи и по начин, който да разкрива културната и научната значимост на експонатите, да дава познание и да оказва естетическо въздействие.

(2) Експонирането на културните ценности се осъществява при условия и по начин, които не поставят под заплаха физическото им състояние и не ги застрашават от посегателства.

Чл. 54. (1) Всеки музей може да включва временно в свои експозиции културни ценности, собственост на други музеи или на физически или юридически лица, както и да организира представянето на експозиции на друг музей или съвместни експозиции с него.

(2) Музеите могат да организират временни експозиции или да предоставят временно свои културни ценности в чужбина само с разрешение на Националния център за музеи.

(3) Министърът на културата може да задължи държавен, регионален или общински музей да предостави възмездно или безвъзмездно свои културни ценности за участие във временни експозиции в страната и в чужбина. Когато музей предостави свои културни ценности за представяне в чужбина, той има право да получи част от договорената цена за представянето, съответстваща на неговото участие.

(4) Собственик на културна ценност, получил финансова подкрепа от държавата или общината за консервация и реставрация, е длъжен да я предостави при нужда временно и безвъзмездно за включване в експозиция на държавен, регионален или общински музей. Срокът за предоставянето на културната ценност се определя с договора за оказване на финансова подкрепа, а музеят, за нуждите на който се предоставя тя - с решение на финансиращия орган. Задължението за предоставяне на културната ценност отпада след изтичане на 3 години от завършването на консервационно-реставрационните работи.

Чл. 55. (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплаща входен билет по цени, които се определят от директора на съответния държавен, регионален или общински музей, съгласувано с финансиращото музея ведомство или община.

(2) В акта на създаване на държавен, регионален или общински музей или с решение на съответния орган на финансиращото го ведомство или община може да бъде предвиден безплатен вход за посещение на експозициите.

(3) Частните музеи могат да събират входен билет за посещение на техните експозиции, когато това е предвидено в правилниците им.

Всеки музей е длъжен да осигури безплатен вход за посещение поне един път седмично.

(5) Деца и учащи се, инвалиди с първа и втора група инвалидност и лица на наборна военна служба заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет.

Чл. 56. (1) Музеите са длъжни да осигурят възможност за посещение на своите експозиции в удобно за публиката време.

(2) Всеки музей обявява дните и часовете за посещение. В дните за посещение по възможност се включват почивните дни, както и официалните за страната празници.

Чл. 57. (1) Музеите са длъжни да осигурят на публиката си познавателна информация относно експозициите, които представят, както и относно своите културни ценности и дейност.

(2) Музеите могат безплатно или срещу заплащане да предоставят печатни издания, копия с образователно или търговско предназначение или други изображения на културни ценности, както и да организират беседи и прожекции на филми.

Чл. 58. Условията и редът за представяне на културни ценности в страната и в чужбина се определят в наредба на министъра на културата.

Раздел VII

НАУЧНА И ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Чл. 59. (1) Музеите са научни организации, които провеждат изследвания при издирването, опазването и представянето на културни ценности и обосновават тяхната културна и научна стойност и обществена значимост.

(2) Музеите могат да осъществяват и научни изследвания, насочени към създаване на нови научни знания и научно-приложни продукти в съответните на профила на музея научна област или научно направление, както на такива, развиващи музеологията.

Чл. 60. (1) Музеите могат да участват в съвместни изследователски проекти с други музеи, научни организации и висши училища.

(2) За осъществяване на научната си дейност музеите могат да създават научни длъжности в съответствие с разпоредбите на Закона за научните степени и научните звания.

(3) В музеите могат да се създават научни групи като техни структурни звена.

Чл. 61. (1) Музеите разпространяват знания и възпитават уважение към националното културно и историческо наследство.

(2) Музеите разработват образователни програми в съответствие с профила и териториалния си обхват и ги реализират в адаптирани към публиката форми.

(3) Образователните програми на музеите са приоритетно насочени към децата и учащите се.

Глава четвърта

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Раздел I
ИЗРАБОТВАНЕ НА КОПИЯ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 62. (1) Културните ценности могат да бъдат възпроизвеждани в музейни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение.

(2) Музейното копие е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално максимално точно същностните характеристики на културната ценност. Музейните копия задължително се маркират със знак, обозначаващ копие.

(3) Копието с образователно, представително или търговско предназначение е новосъздадена вещ, която визуално възпроизвежда културната ценност, като задължително се различава от нея по размер най-малко с 1/10 и може да съдържа други отлики, определени в наредбата по чл.66.

Чл. 63. (1) Музейно копие на културна ценност се изработва за експозиционни цели на музей:

    1. когато това се налага по съображения за нейната сигурност;
    2. при липса на условия за съхраняването й в експозиция;
    3. при липса на условия за съхраняването й, поради което тя е предоставена на друг музей;
    4. при необходимост от експонирането й в повече от един музей;
    5. при интерес от експониране на културна ценност - собственост на физическо или юридическо лице.

(2) Музеите могат самостоятелно или чрез възлагане да изработват музейни копия на своя културна ценност, а при съгласие на съответния музей или собственик - и на тяхна културна ценност.

(3) Музейни копия на културни ценности с национално значение се изработват само с разрешение на министъра на културата.

(4) Броят на музейните копия на културни ценности с национално значение не може да бъде по-голям от два, а на останалите културни ценност - по-голям от пет.

(5) Музейните копия се включват в научно-спомагателния фонд.

(6) Националният център за музеи води регистър на музейните копия.

Чл. 64. (1) Музеите могат самостоятелно или чрез възлагане да изработват копия с образователно, познавателно или търговско предназначение на своя културна ценност, а при съгласие на съответния музей или собственик - и на тяхна културна ценност.

(2) Копия с образователно, представително или търговско предназначение на музейна културна ценност могат да се изработват от юридически или физически лица само след предварително съгласие на съответния музей.

(3) При условията на чл. 62, ал. 3 и по реда на ал.1 и 2 на този член могат да бъдат изработвани и копия на отделни елементи на културни ценности.

Чл. 65. (1) Всички действия по изработване на музейно копие и на копия с образователно, представително и търговско предназначение трябва да се извършват при условия, гарантиращи физическото запазване и защитата от посегателства на културната ценност.

(2) Действията по изработването на музейни копия и на копия с образователно, представително и търговско предназначение, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху културната ценност, се извършват от лица, акредитирани за консервационно-реставрационна дейност.

Чл. 66. Условията и редът за изработване на музейни копия и на копия с образователно, представително или търговско предназначение се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 67. Музейна културна ценност може да се репродуцира във фотографски, компютърни, видео- и други изображения само със съгласие на музея.

Чл. 68. За производство на стоки, етикети и дизайнерски решения, които носят изображения на музейни културни ценности, се изисква съгласието на музея.

Чл. 69. За издаване на разрешения за изработване на копие на музейна културна ценност или на нейни елементи, за репродуцирането й с търговско предназначение, както и в случаите на чл. 68 държавните, регионалните и общинските музеи събират държавни такси в размери, определени с тарифата по чл.4, ал.2, т.4 от Закона за закрила и развитие на културата.

Раздел II

СДЕЛКИ С МУЗЕЙНИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
И МУЗЕЙНИ КОПИЯ

Чл. 70. (1) Музеите нямат право да извършват правни сделки с културни ценности от основния им фонд.

(2) Предмет на правни сделки не могат да бъдат археологически културни ценности.

(3) Музейните културни ценности с национално значение могат да бъдат предмет на сделки само между музеи.

Чл. 71. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи могат да извършват помежду си правни сделки с културни ценности само от обменния си фонд.

(2) Правни сделки по ал.1 с културни ценности с национално значение се извършват след разрешение на Националния център за музеи.

(3) Покупко-продажбата на културни ценности между музеите се извършва въз основа на търг, началната цена при който се определя чрез експертна оценка.

Чл. 72. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи могат да заменят и продават културни ценности от обменния си фонд на частни музеи или на други български или чуждестранни юридически и физически лица след разрешение на Националния център за музеите.

(2) В изключителни случаи и с разрешение на министъра на културата държавните, регионалните и общинските музеи могат да даряват културни ценности от обменния си фонд, с изключение на тези с национално значение, на чуждестранни музеи.

(3) Продажбата на музейни културни ценности се извършва въз основа на търг, началната цена при който се определя чрез експертна оценка.

(4) Държавните, регионалните и общинските музеи внасят 20 на сто от получените от тях средства от продажбата на културни ценности в Националния фонд “Култура”, съответно в общинските фондове “Култура”. Останалите средства могат да се разходват само за закупуване на културни ценности и за консервация и реставрация на музейни ценности.

Чл. 73. Частните музеи могат да извършват правни сделки с културни ценности само от обменния си фонд. Правните сделки с чуждестранни юридически или физически лица се извършват с разрешение на Националния център за музеите.

Чл. 74. (1) Музеите могат да извършват помежду си правни сделки с музейни копия.

(2) Правни сделки по ал.1 с музейни копия на културни ценности с национално значение се извършват само с разрешение на министъра на културата.

(3) В изключителни случаи и с разрешение на министъра на културата музеите могат да се извършват правни сделки с музейни копия с чуждестранни музеи.

Чл. 75. Редът за издаване на разрешение за извършване на правни сделки, както и условията и редът за провеждане на търговете се определят с наредба на министъра на културата.

 

Раздел III

ИЗНОС И ВРЕМЕНЕН ИЗНОС НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ И МУЗЕЙНИ КОПИЯ

Чл. 76. (1) Музейни културни ценности и музейни копия могат да бъдат изнесени:

1. при извършена сделка с чуждестранно физическо или юридическо лице, която е разрешена по реда на чл. 72, ал.1 и 2, чл. 73, изречение второ и чл. 74, ал. 3;

2. за представяне пред чуждестранна публика;

3. за експертизи, изследвания, консервация и реставрация.

Чл. 77. (1) Временен износ на музейни културни ценности и музейни копия за представяне пред чуждестранна публика се допуска за срок не повече от една година, а на музейни културни ценности с национално значение - за срок не повече от 3 месеца.

(2) Временен износ на музейни културни ценности за експертизи, изследвания, консервация и реставрация се допуска за срок не повече от две години.

Чл. 78. Временният износ на музейни културни ценности и музейни копия, освен в случаите на чл. 54, ал. 3, се извършва с разрешение на Националния център за музеите.

Чл. 79. (1) Физически и юридически лица могат да изнасят регистрирани културни ценности с национално значение само за представяне пред чуждестранна публика или за експертиза, изследване, консервация и реставрация.

(2) Временният износ на регистрирани културни ценности с национално значение се извършва след разрешение на Националния център за музеи, като при него се прилагат съответно сроковете по чл.77 и ограниченията по чл.80.

(3) По изключение, с разрешение на министъра на културата и при условия, определени от него, може да бъде извършен временен износ на регистрирани културни ценности с национално значение и извън посочените в ал.1 случаи.

Чл. 80. (1) Физически и юридически лица могат да изнасят свои културни ценности, извън тези по чл. 79, след разрешение на Националния център за музеи или от овластен от него държавен музей с национално значение или регионален музей.

(2) Културна ценност, за която собственикът е получил финансова подкрепа от държавата или общината за консервация и реставрация, не може да бъде изнесена в 3-годишен срок от завършването на консервационно-реставрационните работи, освен ако е изпълнено задължението за нейното предоставяне за включване в експозиция на държавен, регионален или общински музей.

(3) Извън случаите по ал. 2 културна ценност не може да бъде изнесена и по силата на задължение, което собственикът й е поел в договор с държавата или общината за оказване на финансова подкрепа.

Чл. 81. Вещите, за които може да има съмнение, че са културни ценности, се изнасят само след представяне към митническата декларация на удостоверение, издадено по реда на чл.35, ал.5 от държавен музей с национално значение или от регионален музей.

Чл. 82. Извън случаите, предвидени в този закон, износът на определени групи музейни или други художествени или исторически културни ценности може да бъде забранен с акт на Министерския съвет.

Чл. 83. Редът за издаване на разрешения за износ се определя с наредба на министъра на културата.

Глава пета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ

Чл. 84. (1) Който организира дейност, присъща на музей, когато такъв не е създаден по реда на този закон, се наказва с глоба от 250 до 500 лева.

(2) Когато деянието по ал.1 се осъществява от името на юридическо лице, на него се налага имуществена санкция от 250 до 500 лева.

(3) При повторно извършване на деянието по ал.1 и 2 може да бъде постановено и отнемане в полза на държавата на културни ценности, които са предмет на нарушението.

Чл. 85. За неизпълнение на задължението си по чл. 19, ал. 3 юридическите лица се наказват с имуществена санкция от 50 до 150 лева.

Чл. 86. За неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 1, 2 и 3 физическите лица, ако деянието им не съставлява престъпление, се наказват с глоба, а юридическите лица - с имуществена санкция от 50 до 150 лева.

Чл. 87. За неизпълнение на задължението по чл. 36, ал. 3 на физическите лица се налага глоба, а на юридическите лица - имуществена санкция от 10 до 50 лева.

Чл. 88. (1) Който изработи или допусне използването на музейно копие, което не е маркирано съгласно чл. 63, ал. 2, изречение второ, или на копие по чл. 63, ал. 3, което не съдържа задължителните за него отлики, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 50 до 150 лева.

(2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 50 до 150 лева.

(3) Копието по ал. 1 се отнема в полза на държавата.

Чл. 89. (1) Лице, извършило консервация или реставрация или действия по чл. 65, ал. 2, без да е акредитирано за съответната дейност, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 50 до 150 лева.

(2) Същата глоба се налага и на този, който е възложил дейностите по ал. 1 на неакредитирани за извършването им лица.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 100 до 250 лева.

Чл. 90. Който извърши временен износ на културна ценност и не я върне в определения срок, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 5000 лева.

Чл. 91. За нарушение на разпоредбите на чл. 16 длъжностните лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева.

Чл. 92. (1) За нарушение на забрана или на разрешителен режим по глава четвърта, ако деянието не съставлява престъпление, се налага глоба от 1000 до 5000 лева.

(2) Когато нарушението е извършено от юридическо лице, на него се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лева.

(3) Културната ценност, предмет на нарушението, се отнема в полза на държавата.

Чл. 93. Който държи без правно основание археологическа културна ценност, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 50 до 500 лева.

Чл. 94. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица от Националния център за музеите.

(2) Наказателните постановления се издават от директора на Националния център за музеите.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Музеите на държавните висши училища, Българската академия на науките и на Селскостопанската академия са държавни музеи към ведомство по смисъла на този закон. Те прилагат закона в съответствие с актовете за тяхното създаване и разпоредбите на специалните закони и устройствените актове на организацията.

(2) Създаването, преобразуването и закриването на музеите към ведомствата по ал. 1 се съгласува с министъра на културата.

§ 2. (1) Този закон се прилага и за музеите на признатите от държавата религиозни институции и на техните местни поделения. Църковните музеи са частни музеи по смисъла на този закон.

(2) Религиозните институции и техните местни поделения могат да създават музеи, които не са юридически лица, когато това е предвидено в устава им. В този случай предвидените в закона права, задължения и отговорности за частния музей се считат за права, задължения и отговорности на религиозната институция или на местното поделение.

§ 3. По смисъла на този закон:

    1. “Профил на музей” е насочеността на неговата дейност към няколко области, една област, обособен дял или отделна тема от общественото развитие или природата.
    2. “Колекция” е съвкупност от културни ценности, природни образци или предмети с културен характер, обединени по тематичен или друг признак, собственост на юридически или физически лица
    3. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
    4. .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. (1) Всички вещи, които могат да се определят като археологически културни ценности, се обявяват в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон в най-близкия археологически музей или в музей, в който има създаден археологически отдел.

(2) Вещите по ал. 1 се идентифицират при условията и по реда на чл.35.

(3) Лицето, поискало идентифицирането в срока по ал. 1, се счита за собственик на археологическата културна ценност, освен ако не се установи, че тя е придобита от държавата съгласно чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността и чл. 16, ал. 1 от Закона за паметниците на културата.

(4) Археологическите културни ценности - собственост на физическо или юридическо лице, се вписват задължително като регистрирани културни ценности.

(5) С археологическите културни ценности - собственост на физически или юридически лица, могат да се създават частни музеи и да се извършват разпоредителни правни сделки само в полза на държавен, регионален или общински музей.

(6) За износа на археологическите културни ценности - собственост на физически или юридически лица, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 79.

§ 5. Съществуващите до влизането на този закон държавни и общински художествени галерии, които извършват присъща на музей дейност, са специализирани музеи по изкуствата.

§ 6. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона:

    1. министърът на културата издава предвидените в него наредби;
    2. Министерският съвет приема постановление за създаване на Националния център за музеите като национален център по изкуствата и културните дейности по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, а министърът на културата - правилник за устройството, задачите и дейността му;
    3. Министерският съвет по предложение на министъра на културата съгласувано със съответните ведомства, областни управители и общини привежда статута на съществуващите до влизането в сила на закона музеи - държавни и регионални културни институти, в съответствие с неговите разпоредби; 
    4. общинските съвети съгласувано с министъра на културата приемат решения за привеждане на статута на съществуващите до влизането в сила на този закон музеи - общински културни институти, в съответствие с неговите разпоредби.

§ 7. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на актовете по § 6, т. 3 и 4 съществуващите музеи се вписват в регистъра на музеите в Република България.

(2) В едногодишен срок от влизането в сила на закона се подават заявленията за вписване на музеите към БАН и ССА и на църковните музеи.

§ 8. Музейните сбирки, създадени по реда на Закона за паметниците на културата, се регистрират по реда на чл. 21, ал. 2 от този закон в едногодишен срок от влизането му в сила.

§ 9. Културните ценности, включени в Националния музеен фонд, създаден на основание чл. 26 ал. 2 от Закона за паметниците на културата, се вписват като културни ценности с национално значение в Регистъра на културните ценности с национално значение.

§ 10. В едномесечен срок лицата по чл. 16 подават декларация за притежаваните от тях културни ценности, които са по профила на съответния музей.

§ 11. В Закона за държавната собственост се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 2 се създава точка 5:

“5. археологическите културни ценности.”

2. В чл. 31 думите “държавните недвижими и движими паметници на културата” се заменят с “паметници на културата и културни ценности”.

§ 12. В Закона за паметниците на културата и музеите се правят следните изменения и допълнения :

1. В заглавието на закона думите “и музеите” се заличават.

2. В чл. 1 думите “развитието на музейното дело” се заличават.

3. В чл. 3:

а) в буква ”д” в края се поставя запетая и се добавя “трайно принадлежащи на паметник на културата”;

б) в буква ”е” думите “архивни документи и” се заличават;

в) буква “ж” се отменя.

4. Навсякъде в чл. 5, ал. 1 думите “и по музейното дело” се заличават.

5. Член 7 се отменя.

6. Член 8 се отменя.

7. Член 9 се отменя.

8. В чл. 11 ал. 1, 2, 3 и 4 се отменят.

9. В чл. 12 буква ”б” се отменя.

10. В чл. 14 ал. 2 и 3 се отменят.

11. В чл. 15 алинеи 4, 5 и 6 се отменят.

12. В чл. 19 се правят следните изменения :

а) думите “движими и недвижими” се заличават;

б) създава се нова буква “г”:

“г) паметници от ансамблово значение;”

в) досегашната буква “г” става буква “д”.

13. Член 26 се отменя.

14. Член 27 се отменя.

15. В чл. 28, ал. 2 думите “движими и” се заличават.

16. Навсякъде в чл. 29, ал. 1 думите “движими и” се заличават.

17. Член 31 се отменя.

18. В чл. 34 буква ”д” се отменя.

19. Параграф 1 се отменя.

§ 13. В Наказателния кодекс се правят следните изменения и допълнения:

  1. В чл. 278:

а) в ал. 1 след думите “паметник на културата” се добавя “културна ценност”;

б) в ал. 2 след думите “паметник на културата” се добавя “културна ценност”;

в) в ал. 3 думите “паметник на културата” се заменят с “културна ценност”.

2. В чл. 278а се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите “паметник на културата” се заменят с “археологическа културна ценност”;

б) в ал. 2 думите “паметник на културата” се заменят с “археологическа културна ценност”.

§ 14. Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата.