ПРОЕКТ НА З А К О Н

ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ И ДОБАВКИ ЗА ДЕЦА

Глава първа

 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за придобиване право на семейни помощи и добавки за деца.

Чл. 2. Законът цели чрез предоставянето на семейни помощи и добавки да се покрият част от разходите по издръжката, отглеждането и възпитанието на децата.

Чл. 3. (1) Право на семейни помощи и добавки за деца по този закон имат:

1. семейства с деца - български граждани;

2. бременни жени и майки - български гражданки.

(2) С правата по ал. 1 се ползват и семействата на бежанци и/или чужди граждани със статут на постоянно пребиваващи в Република България, както и законно пребиваващи в страната чужди граждани, когато това е предвидено в друг закон или в международен договор, страна по който е Република България.

Чл. 4. (1) Семейните помощи и добавки за деца по този закон са:

1. eднократна помощ при раждане на дете;

2. месечни помощи при бременност;

3. месечни помощи за отглеждане на дете до двегодишна възраст;

4. месечни добавки за деца;

5. целеви семейни добавки за деца ученици.

(2) Право на семейни помощи и добавки по ал. 1, т.1, 4 и 5 имат както осигурените, така и неосигурените родители, а по ал. 1, т. 2 и 3 - само неработещите и неосигурените жени и майки.

Чл. 5. (1) Правото на получаване на семейни помощи и добавки, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5, се определя в зависимост от средномесечния общ доход на член от семейството, съпоставен с размера на гарантирания минимален доход, а по чл. 4, ал. 1, т. 4 - независимо от доходите на семейството.

(2) Основа за определяне размера на семейните помощи и добавки за деца е гарантираният минимален доход.

(3) Месечният размер на гарантирания минимален доход се определя от Министерския съвет.

 

Глава втора

СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ И ДОБАВКИ ПРИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА

 

Раздел I

ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ПРИ РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ

Чл. 6. (1) Право на еднократна помощ при раждане на живо дете, ако то ще се отглежда в семейството, имат семействата със средномесечен общ доход на член от семейството за предходния едногодишен период, който не превишава четирикратния размер на гарантирания минимален доход.

(2) Помощ по ал. 1 се отпуска след представяне на молба-декларация за доходите на семейството по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) Еднократната помощ при раждане на дете се изплаща в следния размер:

1. за първо дете - трикратния размер на гарантирания минимален доход;

2. за второ дете - четирикратния размер на гарантирания минимален доход;

3. за трето дете - трикратния размер на гарантирания минимален доход;

4. за всяко следващо дете - двукратния размер на гарантирания минимален доход.

(4) Поредността на децата - брачни, извънбрачни, припознати, заварени, доведени, осиновени, се определя по датите на раждане.

(5) При всяко раждане на близнаци добавките се изплащат за всяко дете-близнак по размера за второ дете по ал. 3, т. 2.

(6) Еднократната помощ при раждане се изплаща на родители (осиновители) от общинските служби за социално подпомагане по местоживеене.

 

Раздел II

СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ПРИ БРЕМЕННОСТ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА ДО ДВЕГОДИШНА ВЪЗРАСТ ЗА НЕРАБОТЕЩИ И НЕОСИГУРЕНИ ЖЕНИ И МАЙКИ

 

Чл. 7. (1) Право на месечни помощи при бременност по този закон имат неработещите и неосигурените жени, включително учащите се, в семейства със средномесечен общ доход на член от семейството за предходния едногодишен период, който не превишава двукратния размер на гарантирания минимален доход.

(2) Месечните помощи по ал. 1 започват да се изплащат 45 календарни дни преди раждането след представяне на документ от женска консултация.

Чл. 8. (1) Право на месечни помощи за отглеждане на дете до двегодишна възраст, ако то не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, имат неработещите и неосигурените майки в семейства със средномесечен общ доход на член от семейството за предходния едногодишен период, който не превишава двукратния размер на гарантирания минимален доход.

(2) Месечните помощи по ал. 1 се изплащат след представяне на документ от детска консултация.

Чл. 9. (1) Помощи по чл. 7 и 8 се отпускат след представяне на молба-декларация за доходите на семейството по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) Месечните помощи по чл. 7 и 8 се изплащат в размер на гарантирания минимален доход, увеличен с коефициент 1,5.

(3) Месечните помощи по чл. 7 и 8 се изплащат от общинските служби за социално подпомагане по местоживеене на майката (законния представител).

 

Раздел III

МЕСЕЧНИ ДОБАВКИ ЗА ДЕЦА

Чл. 10. (1) Право на месечни добавки за деца имат семействата с деца независимо от доходите им при условията, предвидени в този закон.

(2) Месечни добавки за деца се изплащат от раждането на детето до завършване на средното му образование, но не по-късно от навършване на 19-годишна възраст.

(3) Месечни добавки за деца в училищна възраст се изплащат само когато те редовно посещават училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното им състояние.

(4) Месечни добавки не се изплащат за деца, настанени в детски и други заведения на пълна държавна издръжка.

Чл. 11. (1) Месечните добавки за деца се изплащат на майката (законния представител на детето).

(2) Месечните добавки за деца на разведени родители се изплащат на родителя, на когото е предоставено правото за упражняване на родителските права.

Чл. 12. (1) Месечните добавки за деца се определят от размера на гарантирания минимален доход, коригиран с коефициент за възраст на детето.

(2) Коефициентите за възраст на детето са:

1. от раждането до двегодишна възраст - 0,3;

2. от две до седемгодишна възраст - 0,4;

3. от седем до четиринадесетгодишна възраст - 0,5;

4. от четиринадесетгодишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 19-годишна възраст - 0,6.

(3) Размерът на месечните добавки за деца се изменя от първо число на месеца, следващ месеца, през който е навършена съответната възраст.

(4) Размерът на месечните добавки за второ дете, родено след 31 декември 1999 г., се увеличава с 50 на сто.

(5) Размерът на месечните добавки за деца в семейства с един родител се увеличава с 20 на сто.

Чл. 13. Месечните добавки за деца се изплащат от общинските служби за социално подпомагане по местоживеене.

 

Раздел IV

ЦЕЛЕВИ СЕМЕЙНИ ДОБАВКИ ЗА ДЕЦА УЧЕНИЦИ

 

Чл. 14. (1) Целеви семейни добавки за деца ученици могат да се отпускат на семействата с деца със средномесечен общ доход на член от семейството за предходния едногодишен период, който не превишава двукратния размер на гарантирания минимален доход.

(2) Целевите семейни добавки по ал. 1 се отпускат след извършване на социална анкета от общинските служби за социално подпомагане по местоживеене.

(3) Целевите семейни добавки за деца ученици са:

1. еднократни целеви семейни добавки за деца ученици в държавни и общински училища за покриване на част от разходите в началото на всяка учебна година; размерът на тези добавки за първокласниците се определя от размера на гарантирания минимален доход, коригиран с коефициент 0,7, а за учениците от втори до осми клас - от размера на гарантирания минимален доход, коригиран с коефициент 0,5;

2. месечни целеви семейни добавки за деца, ползващи междуселищен транспорт за придвижване до учебното заведение, за покриване на част от транспортните разходи в размер до 30 на сто от гарантирания минимален доход след удостоверяване от училищното ръководство.

(4) Целеви семейни добавки за деца ученици не се изплащат на онези от тях, които са настанени в детски и други заведения на пълна държавна издръжка.

Чл. 15. Целевите семейни добавки за деца ученици могат да се отпускат в пари и/или в натура за всеки конкретен случай по преценка на общинската служба за социално подпомагане и по предложение на училищното ръководство.

Чл. 16. Целевите семейни добавки за деца ученици се предоставят в натура и в случаите, когато:

1. паричните плащания не се използват по предназначението им;

2. родителите не полагат необходимите грижи за децата.

 

Глава трета

ФИНАНСИРАНЕ

 

Чл. 17. Източник за финансиране на семейните помощи и добавки за деца е държавният бюджет.

Чл. 18. Финансовите средства се отпускат като целеви субсидии от републиканския бюджет по бюджетите на общините.

 

Глава четвърта

КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

 

Чл. 19. Контролът по спазването на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове се осъществява от Инспектората към Националната служба за социално подпомагане и неговите териториални поделения при условията и по реда, предвидени в Закона за социално подпомагане.

Чл. 20. (1) Лицата, нарушили разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, включително подалите декларации с невярно съдържание, се наказват с глоба от 500 000 лв. до 1 000 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание, а при повторно нарушение - от 1 000 000 лв. до 2 000 000 лв.

(2) Hарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

Чл. 21. Hедобросъвестно получените и неоснователно изплатените суми по този закон се възстановяват с лихвата по Закона за събиране на държавните вземания.

Чл. 22. Правото на семейни помощи и добавки по този закон се погасява в срок от три месеца, считано от края на месеца, в който плащането е станало изискуемо.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Семейства с деца" са съпрузите или съвместно живеещите лица с деца, незавършили средно образование, но не по-възрастни от 19 години, и несключили законен брак (брачни, извънбрачни, припознати, заварени, доведени, осиновени).

2. "Семейство с един родител" е лице с дете/деца, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак ги отглежда сам.

3. "Законни представители на детето/децата" са неговите родители или осиновители, попечители и настойници, които упражняват правата и задълженията по отглеждането и възпитанието му/им.

4. "Гарантиран минимален доход" е гарантираният от държавата съобразно финансовите й възможности минимален доход, който се използва като основа за определяне на правото и размера на семейните помощи и добавки за деца.

5. "Общ доход" за получаване на семейни помощи и добавки за деца по реда на този закон са всички приходи на семейството, включително социалните помощи, отпуснати по реда на Закона за социално подпомагане, и обезщетенията за безработица. Не се считат за доходи определените добавки от 36 на сто от минималната работна заплата, изплащани на деца-инвалиди, и добавката за чужда помощ на инвалидите с определена първа група инвалидност с право на придружител.

6. "Hеосигурени жени (родители)" са лицата, които не работят и не подлежат на задължително осигуряване.

7. “Детски и други заведения на пълна държавна издръжка” са заведения, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло, без да се заплаща такса.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г., бр. 36 и 87 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г. и бр. 88 от 1993 г.).

§ 3. В чл. 5, т. 1 от Закона за фонд “Обществено осигуряване” (обн., ДВ, бр. 104 от 1995 г.; изм., бр. 55 и 123 от 1997 г. и бр. 59 от 1998 г.) думите “месечните добавки за деца” се заличават.

§ 4. В дял трети от Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г.; попр., бр. 33 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 26 и 27 от 1986 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 52 и 100 от 1992 г., бр. 104 от 1995 г. и бр. 28 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 146, ал. 1 букви “д” и “е” се отменят.

2. В чл. 154 думите “месечните добавки за деца” се заличават.

3. В чл. 156, ал. 5 след думите “детско заведение” се добавя “на пълна държавна издръжка, без да се заплаща такса”.

§ 5. В Указ N 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации (обн., Изв., бр. 62 от 1953 г.; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм., бр. 17 от 1955 г., бр. 69 от 1956 г., бр. 62 от 1958 г.; попр., бр. 82 от 1958 г.; изм., бр. 68 от 1960 г., бр. 38 от 1962 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 1963 г. бр. 21 от 1964 г., бр. 32 от 1968 г. и бр. 27 от 1986 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3, буква “б” думата “раждане” се заличава.

2. В чл. 23 думите “месечни добавки за деца, помощи за раждане и” се заменят с “помощите”.

§ 6. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона.

§ 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика.

§ 8. Този закон влиза в сила от 1 януари 2000 г.